Пандемията от коронавирус промени из основи начина, по който живеем, всичко e засегнато — от работата и свободното време до пътуванията.
Положението не е по-различно и в сферата на образование. Внезапното затваряне на училищата в почти всички страни по света през пролетта на 2020 г. изправи учители, ученици, родители и образователни експерти пред необичайни предизвикателства. Присъственото обучение в класната стая беше преместено от днес за утре във всекидневната или детската стая у дома. Бързо стана ясно, че в случая не става въпрос за кратко прекъсване на училищната дейност, каквото познаваме отчасти заради едноседмичните грипни ваканции. Обявеното по цял свят положение на пандемия беше едновременно дългосрочно и неопределено. Никой не знаеше за какъв период от време корона вирусът ще предизвика застой в обществения живот. Така образователните институции, базирани на фиксирани данни, планиране на часовете, изпитни дати и най-вече на социалното взаимодействие във физическо пространство, беше лишена от основополагащия си фундамент. В началото на пандемията никой нямаше разработен кризисен план. В продължение на месеци по време на ограничителните мерки училищата, колежите, университетите и учебните центрове затвориха вратите си и онлайн уроците станаха новото нормално.
Образованието, каквото го познаваме, никога няма да бъде същото. Смяната на технологиите днес е в рамките от 2 до 5 години и за да сме в крак с времето трябва непрекъснато да се учим и усъвършенстваме. Пандемията даде силен тласък за използването на информационните технологии в живота и в обучението. Промяната на начина, по който се преподава и адаптирането към електронно обучение открива нови възможности за предаване на послания и за по-добро, по-безопасно, по-достъпно и по-привлекателно образование. Информационните технологии оформят начина, по който учим, общуваме, работим и организираме обществото. При трансформацията в дигиталната ера дигиталните компетенции стават решаващи за способността на хората да функционират в обществото и се включват в пазара на труда. Следователно инвестирането в дигиталните умения през целия живот е от изключително значение.
Споделянето на класната стая с други ученици или офис с колеги е известно със своите положителни ефекти: взаимно учене, обмяна на идеи, здравословно съперничество, социално влияние и т.н. Освен това взаимодействията в стая са жизненоважни за развитието на социални умения, чувство за идентичност, положително самочувствие, емпатия, работа в екип и чувството за принадлежност към група.
Задържането вкъщи може да предизвика уникални психосоматични реакции на стрес. Да бъдеш ограничен от социални контакти само с членове на домакинството и лишен от контакти лице в лице със своите колеги или съученици може да доведе до чувство на самота, скръб, депресия, липса на концентрация или безсъние.
За да се справят с предизвикателствата на пандемията за хората е особено важно да продължат да бъдат свързани с образованието и ежедневните си дейности да намерят някакъв позитивен подход, да извлекат нещо полезно от ограниченията. Мнозина отделят повече време на семейството и на хобитата си, усвояват нови умения в онлайн общуване. Онлайн средата дава възможност човек да се учи навсякъде и по всяко време, развивайки такива ценни качества като: самодисциплина, управление на времето, фокус и внимание.
